Реших да създам този блог, за да се погледне на моята Рибарица с очите на местен жител, справедливо, виждайки и разбирайки много добре както  положителното, така и отрицателното. Но също така оценявайки красотата и достойнствата на селцето и неговите хора.
     И така, моята Рибарица - планинско селце, сгушено в полите на Стара планина (както пишехме в ученическите си съчинения). Уникално разпожение между северните склонове на Стара планина и южните на Предбалкана (за географите, като мен :-) на средна надморска височина 700 м. Проточило се 12 км по долината на река Бели Вит и нейните притоци - Брязовска река, р. Костина, р. Заводна, р. Стара Рибарица и др., формирали и едноименните махали. На много малко места в България може да наблюдавате като тук как планината и гората започват буквално от дворовете на къщите.
     За климатът...
     Климатът е умерено континетален, разбира се с планинско влияние. Ще поясня (учителката ...) летните дни са топли към горещи, изключително подходящи за плуване в басейните, реката, за косене и пластене и други дейности по интереси като планински преходи, риболов и т.н., но вечерите са топли към хладнички, не излизайте без жилетка/пуловерче. Спи се изключително приятно и комфортно, понякога на отворен, понякога на затворен прозорец :-). Имам не едни познати, които работят и живееят в София, но често идват да пренощуват във вилите си в Рибарица на хладно и спокойно и сутрин отново на работа в София (ок. 120 км в едната посока). Есента е красива - толкова цветове в топли тонове и форми на листа. Понякога виждаме голям зор със събирането на толкова много шума, но всички държим дворовете ни да са чисти и подредени, или почти всички :-). Дните са топли, подходящи за вадене на картофи и други земеделски дейности. В края на есента гората става сива, без листа, дните намаляват, но в Рибарица за кратко се отчайваме и депресираме, защото почва зимната подготовка - отново дейности по интереси: слагане на зимнина, включва и свински деликатеси, и от дивеч, варене на ракийчица, подготовка на дръвца (който не е сколасал до тогава) и така...
Да не забравяме подготовката за Рождество Христово и най-гъсто населеният ден в Рибарица - Нова година. Зимата като цяло е мека, с няколко студени дни. Под студени имам предвид температури достигащи до минус 20 градуса. Последната зима беше с двайсетина такива дни. Винаги се надяваме и молим да има сняг по Коледа, понякога надеждите ни и молитвите се сбъдват :-). В последните години падне малко сняг в края на октомври или началото на ноември, та ни постресне и после чак през януари. Последната зима  бе доста дебеличък снегът, над метър. Жалко, че вече няма ски писта. Но има много терени, подходящи за пързалки и е голяма радост за децата, за моите кучета също. Няма студени ветрове, виелици, снегонавявания, защото околните баири ни пазят. Бяло, чисто, красиво, каминката гори, чашката винце... и Министерството на образованието ако удължи ваканцията... кеф...
И така бавно, бавно пуква пролетта. Първите кокичета изникват над снега. Следват ги игличини, кукуряк, минзухари и много, много други, палитрата е уникална, както в гората, така и в дворчетата. А какво да кажем за градините с лалета на рибарчани - красота! Гората зеленее и животът се възражда. През месеците май и юни повечко вали, но нали трябва и вода. Дори имаше такъв случай: през 90-те години семейство на почивка за 14 дни във военната станция в Рибарица, разбира се. И всеки ден вали, почти не могат да излязат извън станцията и си тръгват доста разочаровани. След време мъжът среща рецепсиониста на станцията и го пита: "Вие бяхте от Рибарица, нали! Там още ли вали?"
     Много случки в милата Рибарица.....